неделя, 5 декември 2010 г.

Утре

Днес откриха изложба, в която учасвам и аз. Намира се в София, пред Народния театър.
Организира се от photo-forum, Avon и Sony и е в подкрепа на борбата срещу рака на гърдата, под надслов "От любов към живота". Ако имате път натам, посетете изложбата, заслужава си.

вторник, 9 ноември 2010 г.

Today has been ok

Today has been ok

Friends tell me it's spring
My window show the same
Without you here the seasons pass me by
All the same I miss you
Today has been ok
Today has been ok

неделя, 24 октомври 2010 г.




Ти искаш
по цялата елипса-
от глава до пети
да те търся.
Аз искам
чрез кръговете на Ада
да ме намериш.


Ана Боянова

вторник, 12 октомври 2010 г.

Прости ми, моля те, цинична съм.
Със всичките ми думи и молби, желания,
със всичкия ми грозен плач
досадна станах и на себе си.

петък, 1 октомври 2010 г.

Някой ме беше питал какво смятам за красота. Аз ще отговоря ей така:

неделя, 19 септември 2010 г.

Помогнете ми
да подредя в мислите си хаоса,
да ги приведа в ред
редичка по редичка по стоманените въжета
на вкамененото ми съзнание.
Да ги обкова в твърди обвивки.
Не ги пускайте при мен, моля ви.
Отпратете ги, не ги желая
в мен да са, изгарят ме
като леден вятър, знаете, прониква
щипе, удря клепки, само да заплачат
и си тръгва после като отмъщение
за всичко невидяно, непочувствано, неказано
и после пак се връща като се засмееш.
Отпратете го, убива ме.
Студените му ласки бавно и несигурно
бродят по цялата ми кожа и ме карат да простена
и със дълги пръсти като шипове
забиват се дълбоко и дълбоко и не спират,
студения си дъх във мен да влеят
и отвътре да замръзна цялата.
Себе си не мога да позная вече, празна и студена съм,
фалшив парфюм, натрапчив и без смисъл
тече във вените ми, а пък те са ледени.
И зъбите ми тракат, но нищо не успяват да стопят.
Ледена отвътре съм, разбирате ли, ледена съм,
тръпки ме побиват, стигат до косата ми,
а нея я люлее вятърът и трудно я побира в шепите си.
Махнете мислите, убиват ме.
Като леден блок примряла съм,
но чакам дълго пръстите ти да ме стоплят,
раменете ми да хванат и да ги разтърсят
и към теб да ме притиснат, за да видя
и да чуя твойте мисли и при мене да ги взема,
защото мойте са ръждясали.
Вземи ме, моля те, обичам да вали.
Обичам капки да се стичат по косата ти
и после и към устните и аз от там да ги поемам.
Жаждата си утолявам само като пия от устата ти,
глада с плътта ти ще накарам да замлъкне.
Вземи ме, моля те, със себе си.
Дъхът ти по гърба ми, помня го и в твоите ръце съм цялата.
И пръстите в косите ми заплетени и лъчите по лицето ми,
дъхът ти учестен е,а пък аз изтръпвам вече...
Вземи ме, моля те, със себе си.

петък, 20 август 2010 г.