anette

Утре

2010-12-05T08:38:00.000-08:00

Днес откриха изложба, в която учасвам и аз. Намира се в София, пред Народния театър.
Организира се от photo-forum, Avon и Sony и е в подкрепа на борбата срещу рака на гърдата, под надслов "От любов към живота". Ако имате път натам, посетете изложбата, заслужава си.

Today has been ok

2010-11-09T13:47:00.000-08:00

Friends tell me it's spring
My window show the same
Without you here the seasons pass me by
All the same I miss you
Today has been ok
Today has been ok

2010-10-24T13:41:00.000-07:00

Ти искаш
по цялата елипса-
от глава до пети
да те търся.
Аз искам
чрез кръговете на Ада
да ме намериш.

Ана Боянова

2010-10-12T12:51:00.000-07:00

Прости ми, моля те, цинична съм.
Със всичките ми думи и молби, желания,
със всичкия ми грозен плач
досадна станах и на себе си.

2010-10-01T13:56:00.000-07:00

Някой ме беше питал какво смятам за красота. Аз ще отговоря ей така:

2010-09-19T13:21:00.001-07:00

Помогнете ми
да подредя в мислите си хаоса,
да ги приведа в ред
редичка по редичка по стоманените въжета
на вкамененото ми съзнание.
Да ги обкова в твърди обвивки.
Не ги пускайте при мен, моля ви.
Отпратете ги, не ги желая
в мен да са, изгарят ме
като леден вятър, знаете, прониква
щипе, удря клепки, само да заплачат
и си тръгва после като отмъщение
за всичко невидяно, непочувствано, неказано
и после пак се връща като се засмееш.
Отпратете го, убива ме.
Студените му ласки бавно и несигурно
бродят по цялата ми кожа и ме карат да простена
и със дълги пръсти като шипове
забиват се дълбоко и дълбоко и не спират,
студения си дъх във мен да влеят
и отвътре да замръзна цялата.
Себе си не мога да позная вече, празна и студена съм,
фалшив парфюм, натрапчив и без смисъл
тече във вените ми, а пък те са ледени.
И зъбите ми тракат, но нищо не успяват да стопят.
Ледена отвътре съм, разбирате ли, ледена съм,
тръпки ме побиват, стигат до косата ми,
а нея я люлее вятърът и трудно я побира в шепите си.
Махнете мислите, убиват ме.
Като леден блок примряла съм,
но чакам дълго пръстите ти да ме стоплят,
раменете ми да хванат и да ги разтърсят
и към теб да ме притиснат, за да видя
и да чуя твойте мисли и при мене да ги взема,
защото мойте са ръждясали.
Вземи ме, моля те, обичам да вали.
Обичам капки да се стичат по косата ти
и после и към устните и аз от там да ги поемам.
Жаждата си утолявам само като пия от устата ти,
глада с плътта ти ще накарам да замлъкне.
Вземи ме, моля те, със себе си.
Дъхът ти по гърба ми, помня го и в твоите ръце съм цялата.
И пръстите в косите ми заплетени и лъчите по лицето ми,
дъхът ти учестен е,а пък аз изтръпвам вече...
Вземи ме, моля те, със себе си.

Lay There & Hate Me

2010-08-20T14:09:00.001-07:00

Просто Бен Харпър отново(sun)

Мечти

2010-08-15T13:27:00.000-07:00

Те бавно отлитат, нали?

От седмица или повече постоянно ми се въртят няколко думи в главата. Начало на някаква мисъл, която никога не мога да продължа. Или поне сякаш не напълно.
Не знам защо и от къде дойде това, но за каквото и да мисля, вечно идва едно "А когато бяхме малки...". Когато бяхме малки какво?
Ловяхме пеперудите с мрежи от чорапогащи.
Ровихме се за четирилистни детелинки из треволяците.
Вдишвахме света с отворени уста.
Брояхме точките на гърба на калинките.
Вярвахме на всичко, което ни казваха.
Смехът ни беше смях.
Страхът ни беше страх.
Вярвахме, че можем да направим каквото си пожелаем.
Можехме да летим.
И да правим всякакви други свръхестествени неща.
В безкрайното си въображение.
Пръскахме се с вода.
Не ни интересуваше дали е топло или студено.
Събирахме тридесет стотинки за дъвки с картички.
Правихме си татуировки.
Тичахме без да ни интересува посоката.
Не обмисляхме всяка своя крачка.
И си патихме за това понякога. Но продължавахме да правим каквото си знаем.
Бяхме капитани, лекари, счетоводители, секретарки, модели, принцеси, шофьори, продавачки, готвачки, детективи, престъпници.
Бяхме феи, вещици, дракони, понита, котки и кучета, русалки, великани и джуджета.
Името на момче предизвикваше кикот.
Можехме да се кикотим.
Не разбирахме възрастните.
Не схващахме защо не могат да се смеят. искрено като нас. на всичко.
Не разбирахме и защо се караха.
И ги умолявахме да спрат.
Не разбирахме отношенията им.
И вярвахме, че всичко ще се оправи.
Променяхме си мнението през няколко секунди.
Защото знаехме, че можем всичко.
Поглеждахме часовника и виждахме, че времето тече ужасно бавно.
И това ни вбесяваше, защото искахме да пораснем час по-скоро.
А защо го искахме, сами не знаехме.
Но имахме някаква интуиция, че това ще трябва да се случи.
Защото смятахме, че играта ще продължи и тогава.

Защото вярвахме в мечти.

Не ме разбирайте погрешно, не се оплаквам от живота си.
Когато бяхме малки

Не знаехме кои сме.
Не можехме да целуваме и да настръхваме от това.
Бяхме безпомощни.
И мнението ни нямаше значение.
Бяхме напълно зависими.
И невероятно чувствителни.
Умирахме само да получим капка обич и бяхме готови да се унизим за нея.
А ако не получехме такава, страдахме.
Постоянно ни лъжеха и мамеха.
И ни поставяха ултиматуми.
Насилваха ни да ядем, да спим, да се обличаме, да се събличаме, да ходим, да спрем, да пием, да пишем.
Не ни позволяваха толкова неща.
Понякога ни забраняваха дори да мечтаем.
Защото не разбираха мечтите ни.
Защото живеееха в друг свят.
И бяха твърдо убедени, че и ние ще заживеем скоро там.

Не искам да живея там.

О, Шипка!

2010-08-11T14:03:00.000-07:00

Толкова е трудно да се върнеш в къщи понякога.

meow.

2010-08-01T13:39:00.000-07:00

2010-07-18T13:24:00.000-07:00

Тая сватба ми уби краката, сериозно. И ръцете, и гърба. След цял ден тичане след булката и младоженеца и мъкнене на три-четири кила обективи, апарати, светкавици, осветление, в ресторанта пускаха само хора(хора като хоро, ya' know:D) и аз ги снимах и... имам мускулна треска на ръцете, сериозно ви говоря. И другият фотограф сериозно се опитваше да ме прецака, но не знам защо:Д. Но беше яко. Не беше като детски рожден ден определено, тук тичаш след тях, пред тях около тях, тичаш, буташ се, усмихваш се, държиш се като идиот. После имаш такива зверски пришки на краката и толкова те боли гърба, че искаш само да влезеш в хотелската си стая, да вземеш една вана и да потънеш в леглото. Да, ама когато затвориш очи, едно хоро се развихря пред теб и ти, естествено, не можеш да спиш. Но е хубаво.

Но с тези хора не искам повече никога да работя:ООО.

А, да, в Добич имат егати яката градина. Аз се лигавих, естествено.

IMPROVEMENT

2010-07-08T03:14:00.000-07:00

А вашата история каква е? Моята ще бъде с дълго продължение.

2010-06-30T01:25:00.000-07:00

Историята на мен и Соня, дъждовното време и вълнолома. Трябва да се повтори определено.

Пак

2010-06-25T13:41:00.000-07:00

Мода, да бе.

2010-06-20T13:52:00.000-07:00

Да де, да. Мода. Уж. Обаче е забавно. :D

Всички дрехи от серията съм ги правила аз сама или с помощта на баба ми. Синята е ушита изцяло от баба ми, а е скицирана и измислена от мен. <: Отдавна се канех да снимам нещата, но чак сега реших сериозно да намправя нещо такова и ми харесва резултатът, въпреки че сестра ми не се изказа много ласкаво за снимките. :D Но да знаете, че е ужасно трудно да си модел и фотограф едновременно. Ужасно изморително също, около час и половина търчах от статива до стената и обратно, нагласях разни работи, ужас :D

Затишие пред буря

2010-06-20T02:13:00.000-07:00

Пожелайте ми повече воля.

Каварна

2010-04-03T13:25:00.000-07:00

Или пътешествието на тумба идиоти.

Най-сетне решихме да си вдигнем задниците и да отидем някъде преди Симото и всички останали да са си заминали кой за Стара Загора, кой за София, кой за Берлин. Всъщност първоначалната идея беше да отидем в Балчик. Оказа се, обаче, че автобусът за Балчик е същият автобус за Каварна. И незнайно как ни хрумна, че Балчик е твърде близо до Варна, а и твърде безинтересно за момента. И пропуснахме Балчик. И се озовахме в Каварна.

Забавното в случая беше, че нямахме никаква представа къде сме, какво правим, какво ще правим или къде ще ходим. Хубаво, че беше Рая, която е от Каварна и на която се обаждах през пет минути, за да ми дава напътствия на къде да ходим първо, за да стигнем до плажа и после, за да се качим горе. (Мерси, Чуш!)
И те така:).

2010-03-02T15:33:00.000-08:00

Radiohead - No Surprises

A heart that's full up like a landfill,
a job that slowly kills you,
bruises that won't heal.
You look so tired-unhappy,
bring down the government,
they don't, they don't speak for us.
I'll take a quiet life,
a handshake of carbon monoxide,

with no alarms and no surprises,
no alarms and no surprises,
no alarms and no surprises,
Silent silent.

This is my final fit,
my final bellyache,

with no alarms and no surprises,
no alarms and no surprises,
no alarms and no surprises please.

Such a pretty house
and such a pretty garden.

No alarms and no surprises (get me outta here),
no alarms and no surprises (get me outta here),
no alarms and no surprises, please.

0

2010-02-24T12:05:00.000-08:00

О, боже не искам да бъда нахална. Не вярвам в теб. А ако греша в убежденията си и ти, гадна мижитурко, случайно съществуваш - мразя те. Ненавиждам те.

Нали знаеш, просто трябваше да си излея яда върху някого.

It was such, such a boring day

2010-02-14T12:23:00.000-08:00

Празен ден, изцяло празен ден. Нищо не направих. Нищичко. Излязох със сестра ми, за да я изпратя до Севастопол, където тя имаше среща към 4 и после се разхождах сама. И. Нищо. Опитах се да снимам. И нищо. Снимките станаха глупави, грозни, празни.
Вчера излязох и се запознах с Ади, която е прекрасна и се съгласява да я снимам.

И след това пекох сладки до 12 часа през нощта. Ииии, не мога да ги снимам, не ми харесва как се получава. И така.

http://anettephotography.hit.bg/

2010-02-11T13:22:00.000-08:00

Надвих мързела най-сетне и седнах да си направя сайт. Не че имам кой знае каква нужда, де, но. Ей така. И имам чувството, че е празен и че снимките в него не струват, а уж подбрах най-доброто. Както и да е, ето го: http://anettephotography.hit.bg/

Billy Collins

2010-01-28T10:16:00.001-08:00

The whole idea of it makes me feel
like I'm coming down with something,
something worse than any stomach ache
or the headaches I get from reading in bad light--
a kind of measles of the spirit,
a mumps of the psyche,
a disfiguring chicken pox of the soul.

You tell me it is too early to be looking back,
but that is because you have forgotten
the perfect simplicity of being one
and the beautiful complexity introduced by two.
But I can lie on my bed and remember every digit.
At four I was an Arabian wizard.
I could make myself invisible
by drinking a glass of milk a certain way.
At seven I was a soldier, at nine a prince.

But now I am mostly at the window
watching the late afternoon light.
Back then it never fell so solemnly
against the side of my tree house,
and my bicycle never leaned against the garage
as it does today,
all the dark blue speed drained out of it.

This is the beginning of sadness, I say to myself,
as I walk through the universe in my sneakers.
It is time to say good-bye to my imaginary friends,
time to turn the first big number.

It seems only yesterday I used to believe
there was nothing under my skin but light.
If you cut me I could shine.
But now when I fall upon the sidewalks of life,
I skin my knees. I bleed.

-- Billy Collins

Соня

2010-01-24T12:18:00.000-08:00

Соня се лигавеше през цялото време, вижте я!

2010-01-23T14:37:00.000-08:00

Щастлива съм. В момента съм щаст-ли-ва. Казах го.

Сняг

2010-01-19T12:18:00.001-08:00

А аз бях почти цял ден навън. И то се започна от още седем и половина сутринта, когато отивах към училище, пеша, защото автобуси нямаше.

На първата снимка всъщност виждате автобуса, с който обикновено пътувам. В случая са два, не можеха да вземат завоя. Аз се смях^^. После, почти бях стигнала до училище, срещнах хора от випуска ми, които казаха, че са били в училище и са им казали, че е неучебен ден днес. Хубаво, че ни го казаха навреме, нали?
После се шматках, не ми се прибираше, защото беше едно такова красиво и тихо. Само от време на време се чуваше по някоя псувня на някой закъсал с колата в пряспа, колкото да развали романтиката:Д. Прибрах се, излизах пак, после пак се прибрах, после пак излязох.^^ Красиво беше.

Първо ходихме на вълнолома, там по това време ходят само ненормални фотографи и евентуално някой ненормалник, който се вързва на акъла на съответно ненормалния фотограф. ^^ После снинмахме, снимахме, снимахме в морската, после ядохме десерт на топло и се хилихме и беше тоооолкова хубаво!^^

Не съм доволна от снимките, но държа да отбележа, че беше тооооолкова хубаво! Утре пак не учим, така че може да очаквате втора част :D:D

Хайде със здраве...

2010-01-11T13:16:00.001-08:00

... си обърнете гърбовете и се разкарайте от тук. Няма да живея като вас. Няма. Няма да мисля като вас. Няма да гледам в една точка като вас. Няма да се движа като вас. Няма да действам като вас. Няма да се гавря като вас. Няма. Няма, няма, няма, разбрахте ли, няма. Няма да стане. Няма да стана като вас. Просто. Няма. Набийте си го в скапаните главици.
Защото така го чувствам. Защото не искам да порасна, разбирате ли. Не искам. Вие гоните някаква възраст, в която ще станете по-зрели, а не осъзнавате, че тъпчете все на едно място. Че вече сте прескочили някаква възраст и сте се превърнали във вулгарни, преждевременно остарели, цинични, жалки хорица. Търсите щастие,а дори не знаете какво е. Градите къщи, като си мислите, че градите щастие и не осъзнавате, че просто слагате тухла след тухла върху парче земя. Не ми е притрябвало скапаното ви щастие. (А когато си построите всички къщи и разберете, че сте се лъгали, какво ще правите тогава?) Не искам скапаните ви норми. Запазете си извратените си разбирания за себе си, не ги искам. Те ме изкривяват, те ме състаряват. Запазете си тази отрова за себе си, моля. Аз ще пропусна своята глътка.
Защото искате вечна младост, вечен живот. А сами се състарявате. Защото не осъзнавате, че колкото по-малко вярвате в човека, в доброто, в мечтите, в копнежите, в желанията, в люовта, в приятелството, в чувствата, колкото по-малко вярвате въобще... толкова по-стари ставате. Не сте спряли да вярвате, защото сте стари. Стари сте, защото не вярвате. И не. Няма да стане по-добре. Няма. Каквато и цел да си гоните, няма да станете по-добри. Защото сте загубили себе си, загубили сте човека в себе си. Не ме карайте да ставам като вас. Моля ви.

И ще си го напиша в дневника. Ще го изкрещя насред улицата. Ще го татуирам на тялото си. Но не, за да можете да го прочетете вие, не. За себе си ще го направя. На себе си ще напомня.На себе си ще заповядам, не си мислете, че ще е за вас. Ей така, напук ще чувствам, ще обичам, ще се радвам, ще плача, ще се смея. За да видите. А ако не успеете, здраве да е. Не се обиждайте, но няма да стане вашата.

Няма.

Хайде със здраве.

Кооооо-леее? Какво?

2010-01-08T12:15:00.001-08:00

С огромно закъснение, но държа просто да отбележа гениалните си изобретения за Коледа. Шошко, естествено, не пропусна да провери дали са здрави чрез ожесточен бой с тях. Здравички се оказаха:Д. Използвала съм глина, дървени топчета и "гевречета", лепило, панделки, акрилна боя и... прозрачен лак за нокти xD.

Хо-хо-хо

2009-12-26T14:05:00.000-08:00

Или иначе казано: Весела Коледа. Моето коледно настроение така и не благоволи да се появи, но пък всичко е толкова красиво по Коледа.:) И вкусно, между другото, преядох. Тонове, тонове шоколад, вкусна храна и... да. Много мандарини. Странното е, че когато помириша мандарини за пръв път, ме лъхва един такъв прекрасен коледен дух. Започвам дас е тъпча с мандарини, те ми омръзват и накрая коледният ми дух отива по дяволите. Но пък навсякъде е толкова красиво^^

Ани е в художествената галерия

2009-12-17T13:57:00.000-08:00

Клик на последната снимка, за да видите къде съм аз.
Уииии^^
И цялата изложба от тази година.
Уииии^^

2009-12-15T13:02:00.000-08:00

Недейте във света ми да се вглеждате,
ако не знаете какво обичам или мразя,
И макар да мислите, че ме познавате,
оставете ме да си умирам както зная.

С дългите си кокалести пръсти не докосвайте
мембраната ми и от болки, и мечти.
Защото знайте, че и с ноктите си да човъркате,
отвътре не боли, не ще боли.

Недейте името ми да изричате, ако не знаете
коя съм аз и колко съм познала.
И, моля ви, недейте да ме поучавате
с нелепата си гордост и възхвала.

Във смъртта ми потърсете ме и ме попитайте
защо не съм изпълнила дори една заръка или пък мечта.
И ако щете дълго, дълго ме заливайте
със тежкия катран на собствената ми вина.

Но инак недейте да ме доближавате.
Пипалата свои оставете настрана.
Отивайте сами да се осигурявате,
сами си вярвайте в нелепата съдба.

Не че снимката и стихотворението имат нещо общо. И не че стихотворението е нещо особено, сигурно има ужасно грешки, сигурно звучи ужасно. Само дето отдавна не бях писала и птдавна не ми се беше случвало "бум" - идея, "бум" - излей си скапаните чувства, "бум" - пиши, пиши, пиши. Буквално от месеци, години(хаха, как звучи за 17 годишен идиот това), но някакси ми олекна. :)

Обич.

2009-11-29T04:24:00.000-08:00

Helios 44M-4. Обичам го.

2009-10-19T14:32:00.000-07:00

God is a concept,
By which we can measure,
Our pain,
I'll say it again,
God is a concept,
By which we can measure,
Our pain,
I don't believe in magic,
I don't believe in I-ching,
I don't believe in bible,
I don't believe in tarot,
I don't believe in Hitler,
I don't believe in Jesus,
I don't believe in Kennedy,
I don't believe in Buddha,
I don't believe in mantra,
I don't believe in Gita,
I don't believe in yoga,
I don't believe in kings,
I don't believe in Elvis,
I don't believe in Zimmerman,
I don't believe in Beatles,
I just believe in me,
Yoko and me,
And that's reality.
The dream is over,
What can I say?
The dream is over,
Yesterday,
I was dreamweaver,
But now I'm reborn,
I was the walrus,
But now I'm John,
And so dear friends,
You just have to carry on,
The dream is over.

Lennon<3
Бях забравила колко много много много го обожавам. И ще си взема невероятния постер, ПЪК! xD
И кой ще има страхотен руски обектив? * самодоволно*

Ииии, да, публикацията се получи адски дебилна, а не ми се искаше да става така, защото тази песен най-малко го заслужава, обаче просто ненененене не мога да се сдържа да не изръся някоя простотия, не. Сетих се за твърде много стари песни, които не бях чувала отдавна и сега просто съм като в шаш, пълен душевен оргазъм (xD), не мога да се спра, демн!
Ох, обичам. ОБИЧАМ.

What I really need...

2009-10-10T13:04:00.000-07:00

is what makes me bleed.

Фйешън

2009-09-21T13:28:00.000-07:00

Ами да, изперквам, какво да се прави. Това сигурно е най-несполучливата модна фотография на света, но аз по принцип не правя такива... неща. Просто ми прищрака.

2009-09-11T08:36:00.000-07:00

Time is not the answer that you wanted to hear
But time is what your going to get.
Have you ever seen a love burn brighter
Than this girls love that you are looking at?

The answer is no. No. No.

Love, come and save me... from the burning
Love, go and save him... from the drowning
Love.

Избива ме едва ли не на нарцисизъм, сестра ми отказва да я снимам. Ужас е някакъв. Ииии. Обичам Manchester Orchestra

Искам!

2009-09-01T00:46:00.000-07:00

Така де. Стига съм се оплаквала. xD

Вчера си припомних колко обожава Бен Харпър или по-точно всички негови песни и колко съм влюбена в гласа му. Иииии^^. И в добавка се и замислих ей така, без видима причина, колко иксам грамофон. Искам. Едно време баба ми имаше грамофон и всякакви плочи. Чувството да слушаш подобно нещо е неописуемо. Няма нищо общо с това да седнеш пред компютъра, да си изтеглиш торент с цялата дискография на съответния любимец и да слушаш доволно музика с прецакано качество и без душа. Така де, по-различно е да си се лишавал месеци от нещо, за да си купиш грамофон, а след това още толкова, за да събираш усърдно плочи, които сега така или иначе се намират трудно.
И когато днес реших да погледна в магазина на Бен Харпър дали онази прекрасната книжка е още там, за моя голяма изненада открих, че всички албуми ги има и на... грамофонни плочи. Съдба. :D
Ако още някои заблуден човек от деварт реши да даде пари за моя снимка(за което съм невероятно благодарна на съответния човек, направо ме усмихна за дни наред, жалко, че не показват кой е бил), бих се поглезила със някоя от плочите Lifeline , Both Sides of the Gun , Diamonds On The Inside , Live From Mars , Burn To Shine , The Will To Live , Fight For Your Mind , Welcome To The Cruel World или с "Both Sides Of The Gun" Songbook . (Правя си списък, за да не забравя :D:D:D). За сега само ще си мечтая обче :D.

2009-08-30T11:18:00.001-07:00

Още два дни без апарат. В най-добрия случай. Днес просто играта по нервите ми ме доведе до гняв. Оооо, да. Чаках десет дни, за да ми изтърсят, че е било напразно. И сега чувствам едно гадно стържещо чувство в стомаха, което ми казва, че просто трябва да тегля една майна и да си намеря друг апарат, но уви. Слабохарактерна съм.

http://benoitpaille.deviantart.com/gallery/ - галерията на друг мой много любим фотограф, много интересен, с много интересни и смислени идеи. Заслужава си човек да се порови в галерията, да види снимките, да прочете коментарите под тях, да се замисли, да продължи нататък, пак да прочете, пак да се замисли и така нататък. Любима ми е галерията Strangers .

Will Steacy

2009-08-21T08:15:00.000-07:00

Sometimes I close my eyes for a moment and I escape to another place. I drift away into a world that is all mine. And when I open my eyes again it feels like I have been gone for hours, even days.

Will Steacy. Невероятен фотограф, всяка негова снимка има история, не е просто щракване или запаментяване на случаен миг от реалността. Снимките му имат живот, те виждат и чувстват. И те карат да чувстваш. И да виждаш. И да искаш. Да бъдеш. Не те пренасят в някакъв друг измислен свят, а точно обратното. Връщат те в реалността. По най-бруталния начин, ако щете, но го правят сякаш на магия, ей така като "щрак". Сякаш те хващат за косата, навират ти лицето в мръсотията и ти казват "Ти си тук, тук си, какво правиш тук?"
Какво правим тук?

http://www.willsteacy.com/

Здравейте, аз съм идиот

2009-08-04T14:13:00.000-07:00

Така де, аз наистина съм. Правя пълни глупости, всъщност нямам какво да правя.Гавря се със себе си, гавря се с хората, гавря се с всичко. Най-много със себе си. Но ще се взема в ръце. Просто.:)

2009-08-01T14:29:00.000-07:00

Специално за Вики, понеже и се чете.
Слушайте Cat Power, тотално ми влезе мод кожата. Дъ. Иииии...
Играя си с една светкавица от няколко дни насам. Тя е на поне двадесет години и е ... пич. Така де, не мога да я синхронизирам с моя апарат, така че да стане нормална светкавица, но това не ми пречи да опитвам всякакви простотии с нея. И ми е малко замаяно, защото попрекалих със светкането:Д. *пук* Ииииии, скицирам си снимките преди да започна да снимам, уау, току-виж се получила някоя някой път.
Която ми напомня, че съм сложила снимката с капката и детелината най-отгоре, а не съм споменала, че дъждът днес беше невероятен, обожавам го, обожавам^^ Така де, това е най-хубавото през лятото- летния дъжд. Саксиите с цветята на майка ми, включитлено и детелините бяха отвън и се намокриха и се покриха с едни такива красиви капки. По принцип не съм добра в макрото(то в какво ли съм), но как да не ги снимаш! ^^
А, да, баща ми замина днес. Цял ден оправях субтитри на филми, теглих филми, музика, книги... трябва да е адски скучно да си на кораб. Четири месеца. С непознати. Като в биг брадър, само дето никой не те гледа. И ако някой ти се ядоса, спокойно може да те хвърли през борда и после да каже, че си се напоркал и си се подхлъзнал. Така де, шегата настрана, ама тези хора как се търпят толкова време?
Вики, пиша адските глупости. И ми се спи. И не ми се проверява за правописни и т.н. грешки, а със сигурност има.
Лека ви нощ.

Ауч, това заболя.

2009-07-17T14:53:00.000-07:00

Просто бях твърде голям оптимист. Иначе нямаше да заболи... толкова. Просто за един ден дойде малко в повече.

Не съм одобрена за втори кръг на стипендиите. А те ми бяха надеждата. В смисъл... колко труд хвърлих за есето, колко пъти го писах. Никога не съм твърдяла и няма да твърдя, че пиша добре, но накрая си го харесах след толкова мъки. Явно не е било достатъчно добро. Явно и портфолиото със снимките не е било достатъчно добро. Нали, като Nothing from the ground is good enough. Разочарована съм защото този път се постарах. Обикновено не си давам зор за нищо, но сега наистина опитах.
Отрязаха ме и за работата, явно няма да стане. Явно съм прекалено некадърна за там, щом не харесаха това, което им пратих.
И най-приятният завършек е баща ти да ти крещи по напълно безсмислени теми, нали, прекрасно е. Ако си бях намерила работа поне щях да му затворя устата, сега съм "мързелива и некадърна, тарикатка", му-хаха.
И, по дяволите, шибани руснаци!

Лято е.

2009-07-05T13:53:00.000-07:00

Искам да е еесн. Просто лятото не ми понася особено. Мразя лепкавата горещина, която се пропива чак в мозъка ми, забавя мислите ми, изсмуква силите ми и ме превръща в същество, което иска само да спи. Не ми стига един дъждовен ден в месеца, дори да е валяло като изведро. Не понасям плажа така пренаселен и мръсен, не понасям и всичките туристи, които се чудят къде са попаднали. Чалгата, която се лее от дискотеките и долита всяка нощ до моя прозорец се е съюзила с гадните комари и така заедно са се наговорили да не ме оставят да спя и да ме доведат до пълно изтощение. А есента е толкова прекрасна. С падащите листа, които са навсякъде и хладния вятър, и топлия шал, и хубавата шапка, млякото с какао, пушещия комин, дебелия юрган и... училище. Да, училище.
И трябва да си намеря работа, иначе ще видя фотоапарат през крив макарон.

Мокро!

2009-07-04T12:07:00.000-07:00

[16:48:55] anette каза: плюс това се прибрах в три
[16:49:09] Blaze` каза: какво си правила?!
[16:49:32] anette каза: ами...
[16:49:42] anette каза: оказа се, че 8 не спира на жп гарата
[16:49:49] Blaze` каза: оооооо
[16:49:57] Blaze` каза: а продължава към автогарата?
[16:50:04] anette каза: по-зле
[16:50:12] anette каза: отива си в гаража
[16:50:18] Blaze` каза: къде е гаража?
[16:50:27] anette каза: под аспаруховия мост
[16:50:31] Blaze` каза: хDDD
[16:50:33] Blaze` каза: и ти отгоре
[16:50:37] Blaze` каза: никой не те видя ли..?
[16:50:39] anette каза: ами... да
[16:50:55] anette каза: осъзнах се чак след като стигна аспаруховия мост
[16:50:59] anette каза: :D
[16:51:02] Blaze` каза: :D
[16:51:18] Blaze` каза: какво ти казаха шьофьора и кондуктурката?
[16:52:39] anette каза: гледаха ме странно
[16:52:41] anette каза: :D
[16:52:55] anette каза: имаше навсякъде надписи, че не отива до жп гарата
[16:52:58] anette каза: :D
[16:53:11] anette каза: и аз нямах пари за наобратно, при което те ме върнаха
[16:53:13] anette каза: :D
[16:53:55] Blaze` каза: къде те върнаха?
[16:54:13] anette каза: на спирката на полиграфията?
[16:54:18] anette каза: до Димчо Дебелянов
[16:54:35] anette каза: първо чаках половин час да дойде време да тръгнат
[16:54:45] Blaze` каза: хD
[16:54:54] anette каза: после още половин да спре дъжда
[16:54:57] anette каза: и така
[16:54:58] anette каза: :D

Аз съм идиот, абсолютен идиот! Но пък е красиво до някаква степен да гледаш как дъждът се лее изведро, а ти си на сухо в абсолютно празен автобус под аспаруховия мост :D
Така де, аз съм тотален идиот.

2009-06-19T09:01:00.000-07:00

Теди, ужасно искам да говоря с теб, но не знам защо и за какво(както сигурно си разбрала и от ужасно смисления смс).

Някой знае ли колко прекрасно е чувството да ти натрият носа и да ти докажат, че, хей, ти не знаеш всичко, не, не, не, не, не. Нищо дори не знаеш. Всъщност чувството е ужасно вдъхновяващо, избива ме на радост. Грабваш лист бяла хартия, изписваш нещо напълно безсмислено и нелепо, смачкваш листа, сгърчваш го, късаш го, хвърляш го в кошчето, хващаш друг лист, рисуваш нещо прекалено грозно дори за собствените си очи, мачкаш, късаш, хвърляш, да, да, да, да, прекрасно. Заставаш на едно място, гледаш тавана и в главата ти се въртят тъпи мисли, които не помниш много-много, пак поглеждаш тавана, мечтаеш за това какво ще направиш, поглеждаш тавана, поглеждаш обувките си, пак поглеждаш тавана. Ти си жалко същество без умения, без дарби, без знания, без убеждения, бяла, празна дъска с поставен черен маркер до нея. Ами да започнем да пишем? Не е ли прекрасно време да започнем?
Излизаш на балкона и запалваш цигара(не, всъщност не пуша, но няма ли някакво странно романтично усещане в това да запалиш цигара?) и гладаш как слънцето залязва над онази сграда, да, точно онази, на чиито купол се развява българското знаме, и да същата онази, пред която стои един чичко с пушка и винаги те гледа, докато минаваш, да, същата, но има ли значение? Та, стоиш и гледаш залеза, пушиш си цигарата (или не си я пушиш, няма значение), понечваш да вземеш фотоапарата, но пък защо, какъв смисъл има, така или иначе си снимала вече хиляди такива залези, няма място на харда ти от безсмислени снимки (дали пък да не си взема преносим хард?), дали пък да не ги изтрия, дали пък да не спра да се правя на идиот, дали пък, дали пък. Прибираш се в стаята, хващаш китарата (по дяволите, мелодията не беше такава, нали), оставяш китарата, преглеждаш си пощата за нови писма, не никой не ти е писал и за какво ли пък и да ти пише, преглеждаш форума, в който така или иначе нищо ново няма, пускаш някоя сълзлива балада, не, спираш я на втората секунда, да, малко тишина. Ставаш, питаш дали не трябва да се купи нещо от магазина, не? А да хвърля боклука? Пак не? Е, не, виждам, има, трябва, айде чао, идвам след малко. О, чист въздух. Не, не тишина, никаква тишина за теб, млада госпожице, никаква. Вълните се блъскат във вълнолома, това заслужаваш. Нали сама поиска да дойдеш, сега защо се оплакваш, че било шумно. Палиш цигара(добре де, не палиш, но нека си представим), качваш се на стената на вълнолома и гледаш морето(о, да, то те хипнотизира, нали). Да, хипнотизира те, и то е по-умно от теб, и то те изигра, нали? (Хайде да се прибираме). Добре, прибираме се, стъпваш по краищата, залиташ на моменти, рибарите те гледат странно(тази пък, нещо не и е у ред), вадиш фотоапарата, снимаш ги(а мен няма ли да снимаш, а мен), гледаш морето, не, не гледаш морето, то те гледа. Хайде да се прибираме в къщи.

2009-06-04T12:13:00.000-07:00

А какво става,
когато имаш нужда от приятел,
но именно приятелите са тези,
които те нараняват?

Искам

2009-05-29T10:54:00.000-07:00

[20:51:19] anette каза: това май е нещото, което най-много искам да направя
[20:52:06] anette каза: да си напълня чантата с фотоапарати и ленти и да офейкам на някъде

Oooo, да. Да се разкарам. Да си хвана влака, без дори да погледна билета, без да знам къде отивам. Сама в купе, или с непознати, с фотоапарат в ръка, с Coldplay, Queen, Scorpions, Guns, Ben Harper, Eddie Vedder в плейъра, със стихосбирката на Фотев в чантата. Вятъра да си играе с косата ми, да я развява, докато стоя провесена на прозореца, да ми брули лицето, докато загрубее, а аз да снимам всичко непознато, да се радвам, да се смея, да плача, да крещя. Да забравя, че ме боли, да забравя, че треперя от ужас, да забравя. Да спра да се срамувам за всичко тъпо, което съм направила, за всички хора, които съм наранила, за всички хора, които са ме наранили. Да ходя, докато спра да чувствам краката си, докато спра да чувствам глад и жажда. Искам да изгоря всяка мисъл. И да се прибера нова. Може би тогава ще знам какво да направя.

2009-05-28T12:48:00.000-07:00

heaven is overrated.

2009-05-16T12:55:00.001-07:00

Не съм писала отдавна и взе да ми липсва. Не че имам кой знае какво да напиша, но това си е друг въпрос.
В един от най-щастливите периоди от доста време насам съм, но за сметка на това и от най-обърканите. Ужасно, ужасно объркан. Чак отвратително. Най-сетне се наканих да кандидатствам по проекта 1000 стиендии и самото подаване на документите си беше доста хубаво преживяване за мен(да, толкова ми е жалко ежедневието). Кандидатсвам с фотография, изпратих глупавото си портфолио, взех препоръка от госпожата си по рисуване след целодневни чакания пред учителската стая, търчене по етажите, хилене и бучкане. Три пъти писах есето си, на третия път сякаш се получи що-годе. И естествено, пратих документите в последния възможен момент - на 21 април, измачкани, но цели. Току-виж да не ми ги приемат. Такава съм, какво да направя.
И обичам Рая, обичам Ивето, обичам Наско, Гери, Милчо, Мира, Благо, обичам ви хора, не че ще го прочетете това, но ме правите по-щастлива:) Не знам как го правите, но е факт.

2009-03-22T12:59:00.001-07:00

Ииииискам си фотоапарата. Имам чувството, че вече нито една хубава, поне млако хубава снимка не мога да направя. И от месец снимам само с лентов. Побърквам се, защото става бавно, свиди ми се да снимам и така една лента я точа по месец. Искам си апарата:О
А ме мързи да си купя батерии, ето затова нямам апарат>.< Баща ми замина и ми взе батериите със себе си и сега да.
И. Какво става?

2009-03-13T12:21:00.001-07:00

Посмотри в меня, а потом сотри меня. Не за спиной, не впереди, иди посередине.
Не пали меня половинолавиня меня. Были мы до, будем мы ли. Love me, love me, love me!
Почему мы молчим об одном, не кидая глубоко слов на дно. Свободна, но не одна.
Повтори меня, рифмами роди меня. мир ради нас мы ради мира. Ура, ура, ура..

2009-03-10T12:36:00.000-07:00

Остава в клуб Алиби, остава...
Имам нужда да го кажа навсякъде xD

2009-02-28T13:59:00.001-08:00

Напоследък нямам какво да правя по цял ден. Или, не. Не точно че нямам, а просто ме мързи да го правя или нямам желание. То май е едно и също, но както и да е. Идеята ми е, че имам твърде много свободно време, защото си го осигурявам сама. И преди няколко дни реших, че ще правя нещо. Първо не знаех какво, но ми дойде идея. В стаята в къщи, която винаги е адски студена през зимата, незнайно защо, и в която по тази причина почти не се влиза има една кутия, в която постоянно бърниках, когато бях малка. Пълна е със снимки. Негативи, диапозитиви, хартиени копия. Фотографии, снимки или просто спомени. Спомени, спомени, спомени. Писма на майка ми и баща ми от времето, когато са били млади и... влюбени? След това идват снимките. И спомените. Моите?
Когато човек се докосне до подобни "съкровища" след толкова време, осъзнава колко много се е променил. Никога не съм ги оценявала като нещо ценно. Никога не съм виждала кой знае какъв смисъл в тях. В снимките. Моменти, лица, усмивки, пози, състояния, местоположение. Явно съм се променила, щом сега виждам нещо по-различно, нали?
Потънали са в прах и трудно се чистят. Някои от стъкълцата на диапозитивите са счупени на по няколко парчета. Само че усмивката на хлапето още е там. Бащата го гледа гордо, майката се хили заедно с него, а то подскача, усмихва се и се смее със една такава чаровна усмивка, все едно нищо друго не съществува. Хората все още са там, емоциите, чувствата, мислите. Те все още са там. Не са избледнели, не са се изпарили. Там са си. И ти напомнят. Предават ти. Дори миризмата им, да, точно онази миризма, която си спомням, тя те вика. Както уханието на горещия шоколад, който ми правеше баба ми, или на мартеничките, които ми даваше, на "гъбките" и, които правеше, точно онези с какао. Закуската, която те чакаше всеки ден, красотата, която успява да поддържа въпреки всичко. Усмивката на лелята е искрена, усмивка на млад човек. Не параноична, не нервна или усмивка просто за ей така. И всички тези неща са там.
Позволих си да снимам негативите и диапозитивите. За да бъдат и тук. Може би в желанието ми да се сещам по-често. Въпреки че колкото по-често се сещам, толкова по-често... забравям.

2009-02-20T13:13:00.000-08:00

Мразя нета. Той е бавен. И прекъсва. Мухаха :D
Днес едва изтърпях да свърша училище и да избягам. Да ям картофки с Рая. xD
Oткрих, че един от любимите ми актьори ми е докарал кошмари, когато съм била малка. А аз не знаех! Така де, става дума за филма Dracula 2000 с Джерард Бътлър в главната роля. Тогава е бил... секси :О xD С тази дългата коса... Стоп, размечтах се.
Свърших и втората лента, в понеделник ще отида да взема снимките. Мъжът от фотото е абсолютен идиот и го доказва все повече и повече с всеки изминал път. Ще го преживея xD.
И кака ми ми даде да я смимам. Беше обещала^^

17

2009-02-10T13:06:00.000-08:00

Вече съм 17-годишен идиоооот! (sun)
Пропуснала съм да напиша за това, което е глупаво, защото беше много хубаво.^^ Първо баща ми се сети, че имам рожден ден (xD). A пък целият клас се държа мило с мен, класният накара Мани да даде тон, за да ми пеят Happy Birthday, иии те ми я пяха два пъти. Беше тоооолкова мило^^. После Ники И Марти ми подариха голяма шоколадова торта с много лешници xD. И после пързалката.^^ Пързалката беше перфектният завършек. DJ-ят държеше да каже възможно най-много пъти, че съм била роженичка, защото Рая му каза. Но беше хуууубаво^^. Иии, иии, да ^^.

ПП: Теди, казах ли ти, че ти благодаря за прекрасния смс? :Р
ПП2: Очите на Шошко светят ужасно зловещо в тъмното :О

16

2009-02-01T12:01:00.000-08:00

Днес, както си седях мирно и кротко, се сетих за нещо, което ме порази. След четири дни ставам на 17. Аз ли пропускам нещо, или времето наистина лети адски бързо? И двете сякаш. На мен пък ми харесва да съм на 16. Едно такова мило е. Достатъчно далеч и от 18, и от 14, едно такова перфектно. xD
А, да. Хоризонтът все още е пълен с кораби. Каквито си поискаш, те са там. Скоро ще са в езерото. За да гният там.:)
Този пост пак се получи ужасно... отчаян. Не знам защо, но когато започна да пиша и само за такива неща се сещам. Имам да кажа например, че прекарах страхотен следобед, че снимах, че се смях и че не мислих за това какво има да става. Ето - пак го обърнах на отчаяние. xD
Както и да е. Ще се опитам да се насладя на последните си дни като 16-годишна :D

2009-01-27T12:36:00.000-08:00

Реших.
Че ще променя... до някаква степен начина, по който живея. Не изцяло. Към по-добро надявам се.
Искам и съм си поставила за цел да стана по-...спонтанна. По-малко мързелива. По-добре организирана. Да обръщам повече внимание на това, което чета, на музиката, която слушам, филмите, които гледам. Да мисля повече за снимките, които правя и да ги правя с ясна идея и мисъл. Или не чак толкова. Да записвам нещата в дневник. Или в блога, няма значение. Да пиша, когато ми хрумне нещо. Да ставам още по-рано. И още xD
Имам да снимам още една лента - този път си я сложих сама, без помощ от майка ми^^. И искам резултатът да е по-добър от предния път(Уи-хи-хи). Сега като погледна обектива на цифровия и хубавия старичък хелиос, цифровият фотоапарат изглежда мизерен. xD Което е лошо, като се замисля колко време работих за него. Но нищо.
НАТФИЗ с фотография все още ме влече безмилостно много, но не знам как ще се справя. Не мога да проявявам снимки, имам само някаква бегла представа, нямам и химикали, не знам и какво да чета за изпитите. История на фотографията и киното по принцип е интересно, но нямам идея от къде да се готвя. А ако майка ми разбере за мераците ми, ще изпадне в истерия. Така че няма да и споменавам за сега. Ще си решавам темите по математика за Софийския, и това е добър вариант. Четох нещо за фотография в свободния факултет на ТУ, но никъде не намерих по-подробна информация, уви. Нищо не ми пречи да потърся още.
Обещах на Лили, че ще я снимам. Пожелавам си успех. xD (Хората искат да ги снимам, това е странно.) А за нея нямам никаква идея.
Пиша адски несвързано и спирам. xD

И забравих да спомена, че майка ми ми подари Киев-а си^^. Тооолкова хубаво!^^

2009-01-03T13:43:00.000-08:00

ЧНГ на ъъъ... Теди! xD
Ама аз не се чувствам по-ралично xD. Бях си казала, че ще се отърва от мързела през новата година и познайте какво ми се падна от баницата. Мързел, естествено. Не че вярвам изключително много в такива неща, но е някакси странно. И такива работи:). Пожелавам си късметът от баницата да не се сбъдне, защото иначе няма да издържа. Ама то е по-силно от мен.
А, да. Днес се почувствах адски... щастлива xD. Научих да свиря и що-годе пея Hallelujah на Leonard Cohen, която по-рано бях показала на майка ми. И майка ми днес ме накара да и свиря. Това беше нещо като върховно признание за мен, да каже "Я пак да чуя" xD. Хубаво:)

2008-12-25T12:52:00.000-08:00

Честита Коледа на всички^^(Или по-точно, на теб, Теди, защото си единствената, която може би чете блога xD).
Имах нужда да го кажа просто :D.

2008-12-13T12:40:00.000-08:00

Аз ли полудявам или хората са слепи?
Живея(ем) в държава, в която като че ли всеки си е сложил капаци на очите и се прави, че не вижда. Оплаква се чак след като се опари от нещо и не се опитва да го предотврати по никакъв начин. Обърнал се е срещу всеки един, затворил се е в себе си, гледа само себе си и нищо друго не го интересува. Нищичко. Винаги ли сме били такива?
Учителката ми по литература твърди, че българите са свикнали да бъдат тъпкани, обиждани, мамени по всевъзможни начини. Че са свикнали да бъдат роби. И че е почти невъзможно да бъдат събудени... Е, освен ако нещата не станат много зле.
А нещата не са ли всъщност много, много зле? Убиват хора ей така,за удоволствие и на никого не му пука, хора простестират срещу мизерните си условия за работа, след което по телевизията човек, който уж трябва да се грижи за хората, буквално се подиграва с тях. Как искаме да имаме нормална полиция, нормални лекари, нормално образование и... нормално бъдеще, щом не правим нищо за това? Как въобще искаме да имаме бъдеще? И как е възможно да търпим нещо подобно? Хора, които ние сме избрали открито да ни се подиграват? Или не го виждаме? Толкова ли ни е удобно в тея скапаните черупки, в които сме се затворили, че не искаме поне за малко да погледнем навън, докато някой не ги счупи и не съсипе живота ни? Има ли смисъл въобще такъв живот? За мен не. Все още сме роби, също както преди 130 години. Само че този път сме роби на самите себе си. А имаме право на избор.

9:40

2008-11-18T11:46:00.000-08:00

Хм. 9:40 вечерта е, а съм единственото будно същество в къщата, на хората им се спи. Което до голяма степен е странно, доста рано е. Поне за мен:). Дори музика не слушам, защото ще събудя сестра ми, която е в същата стая. И в главата ми не спира да звучи моят глас, който казва "Престани" и "Махни се" и "Ракарай се". Нямам идея защо и тук ме тормози, но уви. Най-лошото е, че колкото и грубо да ги казвам, тея думи не променят нищо, просто защото човекът отсреща ни приема, ни предава. Усмихва ти се с една такава гадна, мазна усмивчица докато те тормози и те изкарва извън нерви. И след яколко месеца те пита: "Има ли някакъв начин да си оправим отношенията" и ти се изсмиваш и му казваш: "Питай ме пак след няколко дни". След няколко дни същият този човек сякаш е забравил за всичко и продължава с мазната усмивчица. И това ти лази още повече по нервите, човърка те, повръща ти се от това. И започваш да се чудиш как е възможно да има такива хора, или дали просто не взимаш нещата твърде навътре. И как искам в случая някоя от тея злобни думи, които в момента прозвучават като ехо от време на време в главата ми, просто да подействат и да ме оставят на мира. Само малко спокойствие искам, какво толкова направих?

Есен е^^

2008-11-09T11:51:00.000-08:00

Хааа, днес беше един невероятен ден^^. Аз обичам Ивето, тя е пич. Даде ми да я снимам (мерси, Иве, ти си пич :D). Определено беше прекрасен ден, въпреки многото облаци и така нататък(те по принцип не са много лошо нещо :D). За пръв мът мисля снимам някого друг, освен себе си и сестрите ми и, уау, сравнително доволна съм от резултата.(Иве, казах ли, че те обичам xD). Всъщност точно заради облачното време снимките станаха такива, каквито ги исках, светлината беше разсеяна, не печеше право отгоре :D. *въздъхва* Толкова за сега.
Аз по принцип си обичам есента, де, но друго си е да я снимаш. Обожавам листата да падат и да хрускат под краката ми, обожавам всичко да е жълто-червено-кафяво, едно такова компенсира студеното време, идеално се допълват. И като се замисля, че идва зима и Коледа и така нататък. Боже, щастлива съм!

Фотографията?

2008-11-08T01:17:00.000-08:00

Не съм кой знае колко добра във фотографията, но пък едва ли ще се спра, преди да направя снимка, която наистина да ми хареса xD. В този смисъл се надявам никога да не направя такава снимка, защото този опит за фотография до голяма степен промени начина ми живот и то в положителна посока. И не ми се ще да се спирам.
Иска ми се само да снимам малко повече и малко по-добре, да имам малко повече време, малко повече умения, малко по-малко мързел, малко повече идеи. Съвсем малко:). Или може би не ги искам, те си идват сами с времето.

Патриот?

2008-11-07T01:37:00.000-08:00

Не вярвам, че България е държава без бъдеще. Не вярвам, че ако искам да кажа нещо, то няма да бъде чуто. Ще се убия да направя нещо, но ще го направя, ако искам. Защото вярвам. И главното е това.
Да, в България има корупция, има простотия, има гадории, има кланета, има какво ли не още. И това е защото сме като коне с капаци. Защото повечето хора вярват, че са коне с капаци и име станало удобно да живеят така. Защото има хора, които ни правят на коне с капаци. Да, младото ни поколение се развращава бих могла да кажа, по чалга, а и не само, дискотеките. Половината народ не може да пише на български, защото не иска и не го смята за нужно. Природата ни отива малко по малко на кино.
Е и?
В смисъл такъв, аз вярвам, че живея в свободна държава. И каквото и да ми коства, вярвам, че мога да участвам дори с млако в подобряването на положението на тая свободна държава. Не защото имам приятели тук и няма да мога да живея без тях. Не е така. Приятелите ми вече не са тук и не ги виждам. Нищо не ми пречи да се махна. Само дето не искам. Само дето не искам да се отделя и да мисля за себе си. За бъдещето си. Да се спасявам, а другите да мрат там. Е, не искам. Не само защото се чувствам длъжна. О, да чувствам се длъжна. И заради идеализираните ни "герои" от преди два века. Защото те ми дават пример, те ми дават шанс, дават ми и смисъл. Защото не виждам смисъл в живот тип "спасявай се сам". По-добре да се гръмна ако ще живея така. Не мога да си живея свободно и щастливо знаейки какво става тук, без да съм си мръднала пръстта. Без дори поне да опитам. Най-малкото от уважение към точно тези герои. И, ооо не, не става дума единствено и само за това, че са огромна част от освобождението. Не става дума за това, че са идеализирани. Става дума за начин на живот. За право на личен избор. Защото аз в пропиляване на бъдещето виждам човек на висока длъжност, вършещ работата си механично, връщащ се в къщи и след това отиващ пак на работа. Ако ще в най-прекрасната държава да си, това е пропиляване на бъдеще за мен. Не сикам да бъда запомнена, не искам хората да говорят за мен, не искам да съм поснигнала много, да съм била на върха, да съм печелила и т.н. Искам да съм направила нещо. Искам да знам за себе си, че съм опитала поне да променя нещата. В това виждам смисъл и за това смятам да се боря. Твърде голям оптимист ли съм?
Ще остана в България, защото тук съм се родила, защото съм израстнала с български приказки, българска култура, българска музика, български нрави. Защото българската история е част от мен. И защото смятам, че България има нужда от мен. И защото не вярвам, а знам, че има и други хора, които мислят по същия начин. И това ми е достатъчно.
Не съм патриотка, българка съм.