петък, 7 ноември 2008 г.

Патриот?

Не вярвам, че България е държава без бъдеще. Не вярвам, че ако искам да кажа нещо, то няма да бъде чуто. Ще се убия да направя нещо, но ще го направя, ако искам. Защото вярвам. И главното е това.
Да, в България има корупция, има простотия, има гадории, има кланета, има какво ли не още. И това е защото сме като коне с капаци. Защото повечето хора вярват, че са коне с капаци и име станало удобно да живеят така. Защото има хора, които ни правят на коне с капаци. Да, младото ни поколение се развращава бих могла да кажа, по чалга, а и не само, дискотеките. Половината народ не може да пише на български, защото не иска и не го смята за нужно. Природата ни отива малко по малко на кино.
Е и?
В смисъл такъв, аз вярвам, че живея в свободна държава. И каквото и да ми коства, вярвам, че мога да участвам дори с млако в подобряването на положението на тая свободна държава. Не защото имам приятели тук и няма да мога да живея без тях. Не е така. Приятелите ми вече не са тук и не ги виждам. Нищо не ми пречи да се махна. Само дето не искам. Само дето не искам да се отделя и да мисля за себе си. За бъдещето си. Да се спасявам, а другите да мрат там. Е, не искам. Не само защото се чувствам длъжна. О, да чувствам се длъжна. И заради идеализираните ни "герои" от преди два века. Защото те ми дават пример, те ми дават шанс, дават ми и смисъл. Защото не виждам смисъл в живот тип "спасявай се сам". По-добре да се гръмна ако ще живея така. Не мога да си живея свободно и щастливо знаейки какво става тук, без да съм си мръднала пръстта. Без дори поне да опитам. Най-малкото от уважение към точно тези герои. И, ооо не, не става дума единствено и само за това, че са огромна част от освобождението. Не става дума за това, че са идеализирани. Става дума за начин на живот. За право на личен избор. Защото аз в пропиляване на бъдещето виждам човек на висока длъжност, вършещ работата си механично, връщащ се в къщи и след това отиващ пак на работа. Ако ще в най-прекрасната държава да си, това е пропиляване на бъдеще за мен. Не сикам да бъда запомнена, не искам хората да говорят за мен, не искам да съм поснигнала много, да съм била на върха, да съм печелила и т.н. Искам да съм направила нещо. Искам да знам за себе си, че съм опитала поне да променя нещата. В това виждам смисъл и за това смятам да се боря. Твърде голям оптимист ли съм?
Ще остана в България, защото тук съм се родила, защото съм израстнала с български приказки, българска култура, българска музика, български нрави. Защото българската история е част от мен. И защото смятам, че България има нужда от мен. И защото не вярвам, а знам, че има и други хора, които мислят по същия начин. И това ми е достатъчно.
Не съм патриотка, българка съм.

Няма коментари: