anette

Не съм писала отдавна и взе да ми липсва. Не че имам кой знае какво да напиша, но това си е друг въпрос.
В един от най-щастливите периоди от доста време насам съм, но за сметка на това и от най-обърканите. Ужасно, ужасно объркан. Чак отвратително. Най-сетне се наканих да кандидатствам по проекта 1000 стиендии и самото подаване на документите си беше доста хубаво преживяване за мен(да, толкова ми е жалко ежедневието). Кандидатсвам с фотография, изпратих глупавото си портфолио, взех препоръка от госпожата си по рисуване след целодневни чакания пред учителската стая, търчене по етажите, хилене и бучкане. Три пъти писах есето си, на третия път сякаш се получи що-годе. И естествено, пратих документите в последния възможен момент - на 21 април, измачкани, но цели. Току-виж да не ми ги приемат. Такава съм, какво да направя.
И обичам Рая, обичам Ивето, обичам Наско, Гери, Милчо, Мира, Благо, обичам ви хора, не че ще го прочетете това, но ме правите по-щастлива:) Не знам как го правите, но е факт.