вторник, 15 декември 2009 г.




Недейте във света ми да се вглеждате,
ако не знаете какво обичам или мразя,
И макар да мислите, че ме познавате,
оставете ме да си умирам както зная.

С дългите си кокалести пръсти не докосвайте
мембраната ми и от болки, и мечти.
Защото знайте, че и с ноктите си да човъркате,
отвътре не боли, не ще боли.

Недейте името ми да изричате, ако не знаете
коя съм аз и колко съм познала.
И, моля ви, недейте да ме поучавате
с нелепата си гордост и възхвала.

Във смъртта ми потърсете ме и ме попитайте
защо не съм изпълнила дори една заръка или пък мечта.
И ако щете дълго, дълго ме заливайте
със тежкия катран на собствената ми вина.

Но инак недейте да ме доближавате.
Пипалата свои оставете настрана.
Отивайте сами да се осигурявате,
сами си вярвайте в нелепата съдба.


Не че снимката и стихотворението имат нещо общо. И не че стихотворението е нещо особено, сигурно има ужасно грешки, сигурно звучи ужасно. Само дето отдавна не бях писала и птдавна не ми се беше случвало "бум" - идея, "бум" - излей си скапаните чувства, "бум" - пиши, пиши, пиши. Буквално от месеци, години(хаха, как звучи за 17 годишен идиот това), но някакси ми олекна. :)

2 коментара:

Без(д)умие каза...

Анииии, страхотно е! Наистина! О.О
снимките са красиви, но стихът е просто невероятен.

anette каза...

Мерси, чуши. (hug)(hug)