понеделник, 11 януари 2010 г.

Хайде със здраве...

... си обърнете гърбовете и се разкарайте от тук. Няма да живея като вас. Няма. Няма да мисля като вас. Няма да гледам в една точка като вас. Няма да се движа като вас. Няма да действам като вас. Няма да се гавря като вас. Няма. Няма, няма, няма, разбрахте ли, няма. Няма да стане. Няма да стана като вас. Просто. Няма. Набийте си го в скапаните главици.
Защото така го чувствам. Защото не искам да порасна, разбирате ли. Не искам. Вие гоните някаква възраст, в която ще станете по-зрели, а не осъзнавате, че тъпчете все на едно място. Че вече сте прескочили някаква възраст и сте се превърнали във вулгарни, преждевременно остарели, цинични, жалки хорица. Търсите щастие,а дори не знаете какво е. Градите къщи, като си мислите, че градите щастие и не осъзнавате, че просто слагате тухла след тухла върху парче земя. Не ми е притрябвало скапаното ви щастие. (А когато си построите всички къщи и разберете, че сте се лъгали, какво ще правите тогава?) Не искам скапаните ви норми. Запазете си извратените си разбирания за себе си, не ги искам. Те ме изкривяват, те ме състаряват. Запазете си тази отрова за себе си, моля. Аз ще пропусна своята глътка.
Защото искате вечна младост, вечен живот. А сами се състарявате. Защото не осъзнавате, че колкото по-малко вярвате в човека, в доброто, в мечтите, в копнежите, в желанията, в люовта, в приятелството, в чувствата, колкото по-малко вярвате въобще... толкова по-стари ставате. Не сте спряли да вярвате, защото сте стари. Стари сте, защото не вярвате. И не. Няма да стане по-добре. Няма. Каквато и цел да си гоните, няма да станете по-добри. Защото сте загубили себе си, загубили сте човека в себе си. Не ме карайте да ставам като вас. Моля ви.

И ще си го напиша в дневника. Ще го изкрещя насред улицата. Ще го татуирам на тялото си. Но не, за да можете да го прочетете вие, не. За себе си ще го направя. На себе си ще напомня.На себе си ще заповядам, не си мислете, че ще е за вас. Ей така, напук ще чувствам, ще обичам, ще се радвам, ще плача, ще се смея. За да видите. А ако не успеете, здраве да е. Не се обиждайте, но няма да стане вашата.

Няма.

Хайде със здраве.