9:40

Хм. 9:40 вечерта е, а съм единственото будно същество в къщата, на хората им се спи. Което до голяма степен е странно, доста рано е. Поне за мен:). Дори музика не слушам, защото ще събудя сестра ми, която е в същата стая. И в главата ми не спира да звучи моят глас, който казва "Престани" и "Махни се" и "Ракарай се". Нямам идея защо и тук ме тормози, но уви. Най-лошото е, че колкото и грубо да ги казвам, тея думи не променят нищо, просто защото човекът отсреща ни приема, ни предава. Усмихва ти се с една такава гадна, мазна усмивчица докато те тормози и те изкарва извън нерви. И след яколко месеца те пита: "Има ли някакъв начин да си оправим отношенията" и ти се изсмиваш и му казваш: "Питай ме пак след няколко дни". След няколко дни същият този човек сякаш е забравил за всичко и продължава с мазната усмивчица. И това ти лази още повече по нервите, човърка те, повръща ти се от това. И започваш да се чудиш как е възможно да има такива хора, или дали просто не взимаш нещата твърде навътре. И как искам в случая някоя от тея злобни думи, които в момента прозвучават като ехо от време на време в главата ми, просто да подействат и да ме оставят на мира. Само малко спокойствие искам, какво толкова направих?