петък, 17 юли 2009 г.

Ауч, това заболя.

Просто бях твърде голям оптимист. Иначе нямаше да заболи... толкова. Просто за един ден дойде малко в повече.

Не съм одобрена за втори кръг на стипендиите. А те ми бяха надеждата. В смисъл... колко труд хвърлих за есето, колко пъти го писах. Никога не съм твърдяла и няма да твърдя, че пиша добре, но накрая си го харесах след толкова мъки. Явно не е било достатъчно добро. Явно и портфолиото със снимките не е било достатъчно добро. Нали, като Nothing from the ground is good enough. Разочарована съм защото този път се постарах. Обикновено не си давам зор за нищо, но сега наистина опитах.
Отрязаха ме и за работата, явно няма да стане. Явно съм прекалено некадърна за там, щом не харесаха това, което им пратих.
И най-приятният завършек е баща ти да ти крещи по напълно безсмислени теми, нали, прекрасно е. Ако си бях намерила работа поне щях да му затворя устата, сега съм "мързелива и некадърна, тарикатка", му-хаха.
И, по дяволите, шибани руснаци!

1 коментар:

лайла каза...

уф, колко добре те разбирам
изведнъж Бам, всичко рухва още преди да си го достроила
и направо имам страшна нужда от ново Бам, с което светът пак да светне.